РАЗПЯВАНЕТО ВЪВ ВОКАЛНАТА ДЕЙНОСТ

ВЪВЕДЕНИЕ

Вокалното обучение е сложен педагогически, психофизиологичен и художествен процес, насочен към изграждането на певчески умения, развитие на музикалния слух, формиране на естетически вкус и създаване на трайно отношение към музикалното изкуство. В структурата на вокално-педагогическата работа особено важно място заема разпяването, то е основен подготвителен етап преди същинската вокално-певческа дейност.

Разпяването се дефинира от методистите като „система от целенасочено организирани упражнения, чрез които се активизира гласово-певческият апарат, подготвя се дихателната система, развиват се слуховите представи и се създават необходимите физиологични и психоемоционални условия за правилно звукоизвличане“. В условията на работа с детски и юношески вокални формации разпяването има фундаментално значение поради специфичните анатомо-физиологични особености на детския глас. То е необходим преход между физиологичното състояние на гласовия апарат в покой и активната певческа дейност. Постепенното натоварване на дихателната и гласовата мускулатура предотвратява пренапрежението на гласа, подобрява координацията между отделните компоненти на вокалния апарат и създава условия за свободно, устойчиво и художествено изразително пеене.